Птици

Птици чуруликат и под мойта стряха,
по-силно от колоните ги чувам,
как ли пък не спряха?
Да спират, честно казано, не искам,
карат искрено ме пролетно да се усмихвам.
Нека се надпяват,
лошо никак няма;
нека като квачки кудкудякат,
по гаргенски да грачат
или бавно-бавно човки да отварят,
скупчени на мънички ята...